Очилата на мама
Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там –
върху косите чупливи, с проблясъци сиви.
Все ненаучена бях, си признавам със срам,
който не спира стомаха ми в топка да свива.
Чувах съвети безценни, чак днес го разбрах,
но инатях се, на моето исках да става.
Много години на вятъра аз пропилях,
без да призная, че майка ми била е права.
Време е вече да сложа и аз очила,
тези, с които ме гледаше често критично.
Колко наивен и глупав човек съм била,
колко ненужен и смешен отпорът комичен!
Силен диоптър Животът ми определи,
беше прецизен зад своите смръщени вежди.
Чуди се сляпа посока избирам или
пътят измамен към грешките мен е отвеждал.
Мамо, аз в твоите истини вглеждам се днес,
а очилата ти правия път ми показват.
Тихо дойде и в съня ме погали нощес.
Ти ми прости, но жестоката съвест – наказва.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лати, така ти се зарадвах! Понякога и с най-силния диоптър не виждаме очевадни неща...
-
Лирическата е научила много мъдрости от очилата на мама!
Стихотворението ти ми напомни за един много скъп и мил спомен.
Светъл ден, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)! -
Удивлявам се на умните ти човечни разкази, но и коментарите ти са така наситени с мъдрост, Роси! Прегръщам те с обич, умнице!
-
Много истини скрити в строфите на стиха ти има, Мари! Докато не усетим тежестта на товара, не разбираме, защо ходи прегърбен под него човек! Поздравления!❤️
-
Олеле, писах от телефона и виж какви поразии ми е направил! Извинявай, Деа!
-
Детска, благодаря, че си тук! След добрата дума, която си ми оставила, нека и денят ти е добър! ❤️
-
Прекрасно!
-
Погледът ни назад във времето винаги попада на такива наши изживявания, които ни разчувстват. Благодаря ти, че си тук, Валери!
-
Трогателно стихотворение!
-
Тези истини се осъзнават късно, когато вече ги няма майчиците ни... Радвам се да те видя, Валюшка!
-
Трябва да си ги ценим, Марийка, докато са при нас, после и да искаме, няма как да им кажем каквото и да е
-
Добро да е утрото ми, момичета! Моето се усмихна, чрез вашите думи в коментарите, които сте ми оставили. Благодаря ви, че съпреживяхте личната ми изповед, Скити и Доче!
-
Съпреживях с наведена глава... Разтърсващи думи...
-
Така е, Мари, ние вървим по стъпките им и след време осъзнаваме, че е трябвало повечко да се вслушваме в съветите им. Аз също съжалявам за много неща...
Много красив стих- посвещение! Прегръщам те! (М)💖 -
Какъв паралел си направил с романа на знаменития Умберто Еко, Младене, това ме зарадва, приятелю! Благодаря, че си тук и заставаш с поддържащия си коментар зад
това мое много лично и свидно стихотворение! Жив и здрав да си и осенен винаги от вдъхновение! -
Великолепен стих, посветен на най-святото същество в живота на всеки - майката. Финалът с очилата ми припомни финалът на знаменития роман на Умберто Еко - "Името на розата".
Поздравление, Мария! -
Докато беше жива не можа да види, че непокорната ѝ дъщеря става по-улегнала и дори мъдра, че е готова да се вслуша в съвета ѝ... Спомням си дори един случай с чупене на орехи: тя ми казва как да го поставя и да ударя с чукчета, а аз го слагам както и да е и баааам! Строшава се, разпилява се, ядките се начупват... Защо пък да е на нейното!!?
Сега така същалявам, че съм се държала лекомислено и неуважително, че не съм попивала всяка нейна дума и съвет! Ред е на мен да ми го връщат децата! Ха-ха-ха!
В този живот има цикличност, махът на съдбата се връща като стрелка на часовник и е време и аз да изпитам това, което моята майчица е изживявала с мен...
Дани, благодаря, че прочете и коментира! -
Много време ми отне, за да осъзная, че мама вече не може.... Сега я разбирам. И я обичам още по-силно и осъзнато! Прекрасно посвещение, Мария!💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
