Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там –
върху косите чупливи, с проблясъци сиви.
Все ненаучена бях, си признавам със срам,
който не спира стомаха ми в топка да свива.
Чувах съвети безценни, чак днес го разбрах,
но инатях се, на моето исках да става.
Много години на вятъра аз пропилях,
без да призная, че майка ми била е права. ...