May 7, 2010, 8:12 AM

Очинки ти, чьорнички...

  Poetry » Love
790 0 6

 


Очинки ти, чьорнички...

Подари ми своето изпарение.
Топлината от устни дари.
Няма край Небесното измерение,
по Земята щом Слънце гори...

Във всяка капка роса те намирам.
Виждам те в плачещи върбови клони.
Стрък по стрък в момина сълза те събирам.
Пращам вятъра да те догони...

По бърчинки с мъглици те галя.
С чамови мигли косите ти реша.
С дъх на мура вечерта ме поваля.
Сутрин ставам със цвят на череши...

Теб обичам! Какво да го крия?!?
Везана риза... Сребърни пафти...
Помниш ли Ардино, Шейтанска кюприя?!?
Плитка смолиста, занемяла и ахнала...

И сега е болезнено ясно,
че дари ми Усмивка и Ден...
Беше дъхава. Беше прекрасно.
Даже козякът бе споделен...

Ако те срещна, ще те помоля
за паничка куртмач и за хляба от ръж,
а може би и по Божия воля
в песен родопска да ти бъда пак мъж...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...