Очинки ти, чьорнички...

Подари ми своето изпарение.
Топлината от устни дари.
Няма край Небесното измерение,
по Земята щом Слънце гори...

Във всяка капка роса те намирам.
Виждам те в плачещи върбови клони.
Стрък по стрък в момина сълза те събирам.
Пращам вятъра да те догони...

По бърчинки с мъглици те галя.
С чамови мигли косите ти реша.
С дъх на мура вечерта ме поваля.
Сутрин ставам със цвят на череши...

Теб обичам! Какво да го крия?!?
Везана риза... Сребърни пафти...
Помниш ли Ардино, Шейтанска кюприя?!?
Плитка смолиста, занемяла и ахнала...

И сега е болезнено ясно,
че дари ми Усмивка и Ден...
Беше дъхава. Беше прекрасно.
Даже козякът бе споделен...

Ако те срещна, ще те помоля
за паничка куртмач и за хляба от ръж,
а може би и по Божия воля
в песен родопска да ти бъда пак мъж...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-05-10T14:15:41+03:00

Браво, Зем...прелестен стих...
feniks67 (Феникс)

2010-05-08T01:51:15+03:00

Зем, поздравления! Харесах!
Izumrudkata (Катя)

2010-05-07T21:11:29+03:00

Поздрави и от мен Катя!
Wild-Child (Мартина Василева)

2010-05-07T16:19:23+03:00

Без думи съм , Зем! Прекрасно е!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-05-07T10:28:59+03:00

Прекрасен финал, невероятно ясно изразен родопски елемент!!!
http://www.nasamnatam.com/comments/read/1244
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2010-05-07T10:21:52+03:00

Най-прекрасния ти стих е това, Зем!
Завладяващ с красива изразност!
Прелест!!!