Очите ѝ обещаваха да ме помнят,
и не можех друго да измоля.
Душата ѝ все търсеше смисъл
отвъд Вселената огромна.
А аз останах само в душата ѝ,
завинаги... бях нейната Вселена.
Положих я в дланите на вятъра.
Сега на нас навява ми от кея.
Очите ѝ блещукаха в космоса —
как знам ли? Те ме сгряваха отвътре,
сякаш в тях се отразяваха звездите,
но още по-хубаво и докосващо.
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
