Очите ми нямат зеници...
В очите ми вече няма зеници,
изтекоха като отровен живак.
Не че преди се виждаха, криеха се като мишки,
гонени от най-лудия глупак.
В очите ми вече няма ириси,
изпариха се като мъглата.
И не, не фокусират, а съскат змийски,
хипнотизират дори и тъгата.
Очите ми вече не се затварят,
а клепачите пробождат ме, сякаш са кинжали.
В тъмнината някъде изгубиха се,
а преди време, помниш ли, приличаха на кристали...
В очите ми вече няма простори,
заточени са в най-отдалечената килия.
И сто години да минат - пак няма да се отворят,
защото без да имат свобода - самотни ще изгният...
© Инна All rights reserved.
