Очите на жена ми
Очите на жена ми
Две очи – от зорà по-прекрасни –
не престават да бъдат добри.
Две мечтания – пъстри и ясни –
оживяват, дори да вали.
От лазура са те по-лъчисти
щом разлеят над мен светлина.
Куп вълшебства от пориви чисти
са очите на мойта жена.
Пият жадно от спрялото време
и изпращат на лятото скреж.
Те на устрема здраво са стреме,
на покоя – вълнуващ копнеж.
Дълбините им крият вселени
от крещяща любов към света.
Там ухания спят, упоени
в необлечена с думи мечта.
Тия топли очи аз сънувам,
осъзнал, че не мога без тях –
две слънца, към които пътувам,
без да мисля ще сторя ли грях...
© Росен Гъдев All rights reserved.
