Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
Sep 4, 2015, 2:56 PM

Очите на жена ми 

  Poetry » Love
784 0 3

 

Очите на жена ми

 

Две очи – от зорà по-прекрасни –

не престават да бъдат добри.

Две мечтания – пъстри и ясни –

оживяват, дори да вали.

 

От лазура са те по-лъчисти

щом разлеят над мен светлина.

Куп вълшебства от пориви чисти

са очите на мойта жена.

 

Пият жадно от спрялото време

и изпращат на лятото скреж.

Те на устрема здраво са стреме,

на покоя – вълнуващ копнеж.

 

Дълбините им крият вселени 

от крещяща любов към света.

Там ухания спят, упоени

в необлечена с думи мечта.

 

Тия топли очи аз сънувам, 

осъзнал, че не мога без тях –

две слънца, към които пътувам,

без да мисля ще сторя ли грях...

 

 

© Росен Гъдев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??