Очите на Марс
В памет на всички детски
душици, станали невинна
жертва на безумната война
по пътищата...
Бе мълчаливо, тихо хлапе,
живееше в блока отсреща
и разхождаше кученца две
с усмивка най-чиста, гореща.
И без настрани да поглежда
лудо хукваше с вятъра див,
крепеше го детска надежда
че животът е дълго щастлив.
Бе кръстил двете създания
на вечните Марс и Венера,
две крехки живи сияния
в сърчицето – цяла вселена.
Само в миг животът изстина,
стана мъничка бяла звезда,
под гуми в следобедна зима
литна крехката светла душа.
Венера издъхна със него,
бе хукнал съдба да спасява
в секунда прегърнал я смело
с любов, дето камъка сгрява.
Сега под прозорец затворен
Марс нощем говори с небето
и с поглед студено-бездомен
се взира... И чака момчето...
© Ивита All rights reserved.
