Очите на Сервантес
Очите на Сервантес
“Спирай първото такси,
май не сме на себе си…
Знаеш пътят не е нов -
адресът е любов!”
ИВАНА
Поел във слънчев ден
познатият ни Дон Кихот
да търси нов живот.
Омръзнало било
му с Дон Жуан
да шарят из испански стан.
Отправил се към
слънчева Италия...
Под иберийското небе
оставил Дулсинея,
мило, слънчево дете.
Случайно във Венеция
той срещнал Казанова.
И влюбил се във
къщата му нова.
Какви жени,
о, майко моя,
разхождат се
почти без нищо
там, покрай прибоя.
Колата му била
от Мазерати
по-мощна, бърза,
Майбах не беше ли…
И Дон Кихот мечтите
вече свърза.
“Тук ще остана аз,
навярно ще успея
да почина, да поспя.”
Ала Сервантес
в този час
отново рицаря
пришпорил.
Припаднала нощта.
Отправил се във утрото
на път отново.
Нали със Росинант
е славний, и…г отово:
Във Южна Гърция
пристигнал
прашен, но напет
и там намерил
истинския си късмет.
Деметра била
рано подранила,
водица носела
във амфората нежна.
С коси от нежна свила
го обвила,
да би бил Леонардо,
рисувал би
я тъй копнежна.
А той очите свои
не успял
да скрие
този път,
от блага хубост
ослепял.
Останало гласчето
му да пее.
Смехът по-звънък
станал с нея.
Изгубил си едното
сетиво, но Бог му
дал прекрасно четиво.
Той на Деметра
подарил очите.
А тя пък сляла
своя глас с мечтите.
Дует прекрасен
виждам аз.
Дано, деца,
е щастието с вас!
Намерил ли е
своя нов живот,
не зная,
но срещнали с
Деметра, двама,
съдбовния кивот…
… това е…
велико щастие
съдбовно -
изпълнена мечта
в познание любовно!
И бях аз там,
и вино пих…
Това, що знам,
описах в стих.
31.08-13.09.2007г.
“Спирай първото такси,
май не сме на себе си…
Знаеш пътят не е нов -
адресът е любов!”
ИВАНА
Поел във слънчев ден
познатият ни Дон Кихот
да търси нов живот.
Омръзнало било
му с Дон Жуан
да шарят из испански стан.
Отправил се към
слънчева Италия...
Под иберийското небе
оставил Дулсинея,
мило, слънчево дете.
Случайно във Венеция
той срещнал Казанова.
И влюбил се във
къщата му нова.
Какви жени,
о, майко моя,
разхождат се
почти без нищо
там, покрай прибоя.
Колата му била
от Мазерати
по-мощна, бърза,
Майбах не беше ли…
И Дон Кихот мечтите
вече свърза.
“Тук ще остана аз,
навярно ще успея
да почина, да поспя.”
Ала Сервантес
в този час
отново рицаря
пришпорил.
Припаднала нощта.
Отправил се във утрото
на път отново.
Нали със Росинант
е славний, и…г отово:
Във Южна Гърция
пристигнал
прашен, но напет
и там намерил
истинския си късмет.
Деметра била
рано подранила,
водица носела
във амфората нежна.
С коси от нежна свила
го обвила,
да би бил Леонардо,
рисувал би
я тъй копнежна.
А той очите свои
не успял
да скрие
този път,
от блага хубост
ослепял.
Останало гласчето
му да пее.
Смехът по-звънък
станал с нея.
Изгубил си едното
сетиво, но Бог му
дал прекрасно четиво.
Той на Деметра
подарил очите.
А тя пък сляла
своя глас с мечтите.
Дует прекрасен
виждам аз.
Дано, деца,
е щастието с вас!
Намерил ли е
своя нов живот,
не зная,
но срещнали с
Деметра, двама,
съдбовния кивот…
… това е…
велико щастие
съдбовно -
изпълнена мечта
в познание любовно!
И бях аз там,
и вино пих…
Това, що знам,
описах в стих.
31.08-13.09.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
Поздрав Мери
