kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
Oct 16, 2009, 10:20 AM

Очите - не

831 0 12

Когато си отидеш -

вземи сърцето ми...

не ми е

нужно вече.

Вземи ръцете ми...

не искат

да прегръщат...

Вземи и устните дори,

не ще целуват,

може би.

Ти всичко мое

ми вземи,

освен очите...

Искам светлината

в тях отново да

се появи.

... Тогава...

всичко ми върни.

29.04.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0