Очите ти
п о с в е т е н о
Очите ти рисувам всеки ден
и зная колко дълго ще ги има.
И колко е останало във мен
от преспите на сухата ти зима.
Очите ти тъмнеят в тиха страст,
бленуват голота, невинно нежна...
А аз съм в тях, в онази тъмна част,
в дъбокото им - дива и безбрежна.
Очите ти кървят във самота,
защото си заровил всички струни
в една-единствена любов-мечта,
отминала те страшно. И без думи.
Очите ти погребват всеки зов,
във който всичко вече е мечтано.
Тъгата ти, разкъсана от нощ,
отронва се в мълчанието нямо...
© Геновева Христова All rights reserved.
