***
Очите ти - два пъстри бисера искрят,
усмивката ти - лунен сърп изгрява,
косите ти - слънчеви лъчи блестят,
душата ти - врата към Рая…
Надникнеш ли веднъж зад таз врата,
не можеш да забравиш
Градината на Бога,
тези красиви, пъстри цветя,
разлистени дървета, окичени с цвят,
щастливи пчели, неуморно жужащи,
вдъхват аромата божествен…
Прекрачиш ли някога прагът и,
си опиянен и връщане назад няма…
Искаш да останеш завинаги там…
© Герана Юнакова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
