Очите ти черни къде ме влекат
Очите ти черни къде ме влекат
Ах, очите ти черни къде ме влекат?
И ръцете ти верни къде ме зоват?
Аз политам, безсилна и падам във тях.
Положи ме на пухено ложе от грях!
Късай всичко от мен, да ме жалиш недей -
свойта пламенна обич във мене излей!
Тази почва е сочна - нека в нея расте
едно малко, добро, беззащитно дете.
Една малка частица от теб и от мен -
нека срещне нощта и ранилия ден.
Нека види и чуе - вечерния здрач
и зората, смеха и горчивия плач.
Да познае и то радостта, любовта,
и тъгата безмерна, заляла света.
© Ангел Чортов All rights reserved.
