Очите ти потънаха във моята Душа
и полетя тя в звездните пространства!
Усмивката помилва моето сърце
и го изкъпа в Светлина копнежна!
Ръцете ти отрониха звезди сияйни
и ги закичиха с любов по мойте дрехи.
Косите ти завихриха небесни бури
и пръснаха мислите ми - деца немирни.
Дъхът ти с нежен трепет ме погали
и възроди живота гаснещ в мене!
© Ангел Филипов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
