Очите ти потънаха във моята Душа
и полетя тя в звездните пространства!
Усмивката помилва моето сърце
и го изкъпа в Светлина копнежна!
Ръцете ти отрониха звезди сияйни
и ги закичиха с любов по мойте дрехи.
Косите ти завихриха небесни бури
и пръснаха мислите ми - деца немирни.
Дъхът ти с нежен трепет ме погали
и възроди живота гаснещ в мене!
© Ангел Филипов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
