Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини
отново търся светлина.
Далечни и неуловими
изгряват хиляди слънца.
Сърцето ми за теб копнее,
открива твоите черти
и в този свят за теб живее,
понесло обич и мечти.
В такива утрини прекрасни
ще те намеря някой ден.
Ще бъдат толкова невероятни
очите ти с любов за мен!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
