Очите ù
Погледни очите ù,
намери смисъла
на живота си в две зеници.
Грижи се за тях,
показвай им слънцето,
но не за твърде дълго време,
за да не се прехласнат
по непостижимото,
да ослепеят за истината
и сетне бързо да те забравят.
Гледай очите ù,
но не спирай - те са наркотик.
Внимавай да не изпаднеш
в абстиненция, а сетне
с огромна мъка
да се откажеш от тях
и да ги забравиш...
Наслаждавай им се,
пиши стихове за тях.
Почитай ги като богини.
Обичай ги. Погледни очите ù,
намери смисъла на живота си
в две зеници...
Погледни очите ù,
виж душата ù през тях,
но внимавай да не се подмамиш -
доверчивостта на влюбения
може да коства щастието му...
Внимавай... защото ако си
попаднал на момиче,
чиито очи са тъмни и студени
като декемврийска нощ,
тя ще се гледа, сякаш
гледа предмет,
ще те изучава, сякаш
изучава предмет,
ще се държи с теб
като с предмет...
ще те анализира
като предмет...
С прецизността на
касапин ще отсече сърцето ти,
така че само ти да се изцапаш,
така че само теб да те боли...
Ще те обезсърчи да търсиш нови очи, да...
ще те обезсърчи...
Но това излишно
черногледство е,
все пак още не знаеш
какво стои зад онези очи,
очите, които гледаш от часове,
седнал на съседната маса...
Очите, които сега
толкова оживено описваш...
Още не знаеш... а искаш ли
да научиш... искаш?
Спри с приказките тогава,
отиди до нея, разчупи
айсберга между вас,
премахни бариерите,
скъсай завесите,
притеснението
превърни в хумор,
клишетата - в слово,
което ще гали всичките ù сетива,
както ръцете на любовника
галят с дозата нежност,
на която само те са способни,
всички женски извивки...
Погледни очите ù... и се надявай, че и тя ще погледне в твоите...
© Александър Николов All rights reserved.
