Ода за Елена Грънчарова
/спасителката на Горна Оряховица/
Живяла през турско сме́ла жена,
Елена я казвали всички,
от Горна Оряховица родом била̀,
израснала в край ге́роичен.
Българка горда с бунтовно сърце,
раде́тел за свят без „присъствие“,
верен помощник на силни мъже,
апостоли... за благоде́нствие.
Във време размирно, подклаждано с бунт,
Априлско въстание зреело,
а тя със посе́стрими, с вяра и ум,
байра̀ци с душата си ве́зала.
В една им страна – бял сърмен кръст
и думи от другата, дръзки,
„Свобода̀ или смърт!“ – внушаващи мъст,
вплетени с` силата лъвска.
Но бунтът в града̀ през април не успял,
предателство спряло възхода,
с кръв и аре́сти врагът си мъстял,
воден от ве́рска прокоба.
Черкезките орди дебнели вред
ка̀то лешояди безбожни,
да палят, да грабят, същѝ людоед,
безчинствайки всичко възможно.
Тогава Елена... мъдра жена
събрала вси майки грижовни
в „Света̀ Богородица“, храм-светлина,
с мисъл... напред да ги води.
Забѝла камбаните с ярост и гняв,
и врекла се гласно пред всички,
че вкупом жените града̀ ще спасят
от на̀бези страшни, кръвнишки.
А после, повела ги към Търновград
право при Реуф - пашата,
изправила гордо пред него глава
и ре́кла - „ Не сме веч` раята!
С ме́ча си остър сечѝ ти наред,
дори ако искаш и на̀зи,
но не допускай черке́за заклет
родния град да подпа̀ли!“
След думите дръзки едно заптие
с прикла̀д на земя повалѝл я,
но скочила тя и злъчно с ръце
му върнала звучна плесница.
„Щом мене ме бият, бия и аз!“
още Елена изрекла,
и в цялата свита в нечуван захлас
въздишка-възхита оттекла.
Тогава Реуф... самият паша
от храбрата българка гра̀бнат,
заповед дал на свойта войска,
черке́зите зли да издебнат.
Градът да спасят от кражби и смърт,
/да бъде волята нейна/.
А после с поклон, златен пръстен мъжът
ѝ дарил за постъпката дейна.
И днеска в парка на нашия град
паметен знак ни напомня,
че българка горда е знаела как,
власт да сломи вероломна.
08.10.2019 г.
Горна Оряховица
© Таня Мезева All rights reserved.
