Nov 5, 2022, 6:57 PM

Ода за мъжете

  Poetry
522 5 5

Мъжете са крилете на сокол,

които реят се във висините,

безбрежен исполински ореол, 

пазител безрезервен на жените.

 

Мъжете - старо отлежало вино -

блажен сублимен еликсир,

горчиво-сладко, жлъчно-лековито,

гальовен пролетен зефир.

 

Мъжете са на изгрева лъчите,

грижовни, търпеливи и сурови,

любовно топлят, с обич във очите

ломят и най-дебелите окови.

 

Мъжете на прибоя са рева,

заслон и пристан за сърца ранени.

Увереният изгрев на деня -

за радости и болки споделени.

 

Мъжете са творение на Бог

да носят отговорност на плещите,

пазители на род и на чертог,

смълчан обет във памет на бащите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви, мили момичета!
    Тони, дано се променят!
    Да, Мини, всички грешим.
    Вярвам, че ще им хареса, Вили!
  • Хубаво е, Златка. Ще им хареса много
  • Хубаво посвещение за мъжете, Злати, когато го четях се радвах тихичко, че някой е посветил стих и на тях! Разбира се има ги и в другата крайност, но все пак сме хора, грешим. Стихът ти е чудесен! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, Злати, хубава образност, сравнения, метафори. Финалът е силен! Много ми се иска и тези, които правят изключение, да се променят!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...