Зла сестра си имам аз,
зла е по рождение,
позеленява като стръкче праз,
в мига, във който аз изкажа мнение.
УжасТна е със главно Т-ъ,
ядосва ме тя ден и час,
нарича ме понякога УФТСЪ
и истински ме хваща бяс!
И кара ме да се излагам ден и нощ,
тя виновницата е за таз творба
и следвайки съвета й тъй лош,
публикувам я аз тук сега...
Писано в нейно присъствие
© Мира All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
