Одилия
Как искам да съм мъртва,
аз съм боклук в гниещо кошче,
обелка, изхвърлена от прояден
от червеите плод.
Зачената в грешка,
копнеж по бохемски живот
и мигновена страст, превърнала
се в ежедневник стар и сив.
Родена съм във кръв и грях.
В смях орисниците ме проклеха
като Одилия дните си да преживея.
Заключени за мен са портите на Рая,
песента на черния лебед ще се носи
по реката Лета.
Скръб изпълва сърцето на птицата
прекрасна - Одeта копнее
да е тя, но да е черно сърцето
й е прокълнато.
Не ще видя цветовете на пролетта,
зимните звезди, залези на есента.
Как искам да освободя душата си,
но тя затворена е в гниещи листа,
оставени по тях са отпечатъците
на живота.
И в самотата си се моля, нека есента
ме дари със смъртта.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
