Oгледало
Погледни се в огледало,
преди врабче навън да е запяло.
Виждаш ли белееща нива
и как снегът от нея си отива?
... как пустинен пясък ромоли
и пресъхнала нежност да цъфти?
Погледни се в огледало,
когато утрото е още бяло.
Губиш ли се в сити ръце
като леко мастилено перце?
... в нова, непозната книга
със седемнайсет пролетни мига?
Погледни се в моите очи,
където дъжд рисува твоите черти.
Там като водата цяло
е твоето тихо огледало.
И с възвишена октава
като крал те отразява.
© Нели Асенова All rights reserved.
