Огледало
Нима това съм аз?
Косите побелели,
повяхнало лице,
горчиво свити устни,
очите потъмнели.
Ръце отпуснати
и в бръчки цели,
отпуснатото тяло,
превити колене.
Проклето огледало!
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Нима това съм аз?
Косите побелели,
повяхнало лице,
горчиво свити устни,
очите потъмнели.
Ръце отпуснати
и в бръчки цели,
отпуснатото тяло,
превити колене.
Проклето огледало!
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...