Огледало за обратно виждане
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп!
Вземи от градската библиотека
две стихосбирки, някой друг роман?
Почни с Аурелиано и Ребека
на Маркес? Или с Ги дьо Мопасан?
Но аз – нали съм чукундур и селю,
пък съм и гьон отвсякъде – от сой,
реших да почна с Паулу Коелю –
и сетне се прехвърлих на Толстой.
Изгълтах Достоевски, Джойс и Кафка.
Прелистих Жул Верн, Хайтов и Карл Май.
Във кметството издадоха ми справка,
в която пише: „Баси! Много знай!”
Четмото тъй го метнах в конски дози,
че – като нямах кво да прочета,
поддържах форма с цял ред некролози –
кой – син, кой – брат, кой майка и баща.
Сега не се поглеждам в огледало.
Какво да гледам? Просто луд поет...
Ще ми завидят – то се знай – изцяло! –
дори Хосе, Ортега и Гасет.
© Валери Станков All rights reserved.
