Огледалото
ОГЛЕДАЛОТО
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам.
Търся да видя успехи и радост,
мечти най-мечтани, желания, блян,
пътеки обходени, обрасли от старост,
простора жадуван, но все нелетян.
И ето, пред погледа влажен и чакащ,
във огледалото старо и бледо едва
там, някъде в детството, виждам се, плачещ
пред витрина красива за играчка една.
Сега пък се виждам във класната стая,
седя без домашно на стария чин,
рисувам си нещо, дори и нехая,
че класният влиза с дневника син.
А тука момче съм пораснало вече,
с китара в ръцете и струни звънят.
Облечен съм в свойто любимо елече,
с приятели близки приключвам деня.
И дни преминават, години редят се,
танцувам със спомени от моя живот.
Моят лик и осанка непрестанно менят се,
от ръцете на времето ваян без стон!
И ето ме, виждам се цял в огледалото.
Сребърен прах върху мойта глава.
А днешната истина виждам я цялата -
само спомени парещи и една тишина.
© Кирил Петров All rights reserved.
