Огледалото
Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести.
И в него се преливат отразени
човешките ми драми и черти.
Щастливи мигове, едва дочути,
отлитат с лошото с един замах.
То сигурно и точно до минута...
превръща яростта в невидим страх.
Но счупя ли го, мигом ми отвръща.
Тъгата ще ме следва шест лета.
На седмото едва ли ще съм същата,
защото ще ме срещне любовта.
И пак ще се завърта кръговратът
от чувства, мисли... И сълзи, и смях.
Щом влезеш на среброто през вратата,
отново ставаш нов. С един замах!
© Елия All rights reserved.
