Eleya (Елия)
206 431
Apr 17, 2020, 12:41 PM

Огледалото 

  Poetry » Phylosophy
796 6 6

Заплача ли, то плаче редом с мене.
Усмихна ли се, цялото блести. 
И в него се преливат отразени 
човешките ми драми и черти. 

 

Щастливи мигове, едва дочути, 
отлитат с лошото с един замах. 
То сигурно и точно до минута...
превръща яростта в невидим страх.

 

Но счупя ли го, мигом ми отвръща. 
Тъгата ще ме следва шест лета.
На седмото едва ли ще съм същата, 
защото ще ме срещне любовта.

 

И пак ще се завърта кръговратът 
от чувства, мисли... И сълзи, и смях.
Щом влезеш на среброто през вратата, 
отново ставаш нов. С един замах! 
 

© Елия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??