Огледалото и времето

Mar 15, 2023, 10:20 AM

Poetry

650 0 4

Ето, ще ти се покажа,

огледалце, с теб ще споря.

Цифрите… не са най-важни.

Искаш ли да поговорим?

Времето, което беше?

Ами то си е у мене.

Шепа скъпи хора срещнах,

с мен са, още. Нощем, денем.

Сто приятели ми даде,

с дъщеря ме награди!

Внучките – поредна радост,

по-голяма от преди.

От душата ми преливат

миговете: черни, бели.

В стих подреждам ги красиво –

за да ги погледна смело.

Ти не можеш да ме съдиш

за годишна бъркотия.

Нито даже да се сърдиш:

възрастта от мен си крия.

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.

YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

2023-03-17T10:05:59+02:00

Благодаря на Мария, на Петя, на Скитница и на всички останали, които прочетоха или ще прочетат! Радва ме атмосферата, приятелска! Има хубави творби и нека най-добрата победи!
Скитницa

2023-03-15T13:37:10+02:00

Хубаво е! Успех!
Петя_Ап

2023-03-15T10:55:04+02:00

Хубаво е. Успех!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-03-15T10:45:17+02:00

Времето винаги ще бъде господар на огледалото, което е длъжно да го зачита и да го прави с пълно послушание. Добър поетичен отговор на зададената тема, Цонче!🥰