Огледалото и времето
Ето, ще ти се покажа,
огледалце, с теб ще споря.
Цифрите… не са най-важни.
Искаш ли да поговорим?
Времето, което беше?
Ами то си е у мене.
Шепа скъпи хора срещнах,
с мен са, още. Нощем, денем.
Сто приятели ми даде,
с дъщеря ме награди!
Внучките – поредна радост,
по-голяма от преди.
От душата ми преливат
миговете: черни, бели.
В стих подреждам ги красиво –
за да ги погледна смело.
Ти не можеш да ме съдиш
за годишна бъркотия.
Нито даже да се сърдиш:
възрастта от мен си крия.
© Цонка Петрова All rights reserved.
