Оглозгана душа
Говоря си сама със тишината
и с егото, което негодува...
Ето ме, отново съм жената,
не успяла и грам да се преструва.
Така и не показах любовта си,
а в скрита тайна, тайничко я пазех.
С торнадо ураганът се не гаси -
в дълбоките води отново газех.
За тебе и в жарава се разхождах
с присъщата наивност на глупачка.
Отряза ми крилете и прохождах
с оглозгана душа на всяка крачка.
Навеждах се, обирах ти трохите
дерзаех за надежда да те имам.
А зад гърба ми се топяха дните
и нямаше от тях какво да взимам,
Зееше грозно празната ми стая
изплувала от спомените клети.
Презирах ада и прескачах в рая
с мечти наполовината отнети.
По стъпките на спомени протрити
домогваха се мислите чевръсти.
А снимките по шкафовете скрити,
мечтаеха да срещнат твойте пръсти.
Оставен си да хленчиш за химери
на кармата под зоркото око...
Където и да си, ще те намери -
надявай се да бъде за добро.
10 Февруари 2024
© Надя Уорендър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Емил, благодаря Ви!
-
Хареса ми! 🙂
-
Благодаря от сърце! Коментарът е искрен и написаното е самата истина. Не се обиждам. Вярно е, че с пеенето съм зле. Музикален инвалид в пълния смисъл на думата. Стихове прописах през ученическите си години. Книги издадох преди десет години, след което спрях да пиша поезия. Пренасочих се към писане на текстове за песни. За съжаление не успявах да наема професионална певица, която да ги представи подобаващо. Ето защо ги изпявах аз. Слава Богу, пеенето ми беше само за хоби (от мен певица не става)...
-
С риск да те обидя ще кажа, че стиховете ти са в пъти, в пъти по- хубави от пеенето!
И този стих, както и вчерашния, много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
