Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
Jan 12, 2024, 12:15 PM

Oгнен жиг 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
166 2 6

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима


глава извръща рязко. Безразлично кима,
или препъва те... В сърцето ти бодеж,
инстинкт защитен – ни да вземеш, ни дадеш,
е болката ти, че те няма, а те има...

 

И тъй пътува ден, след ден като керван,
животът ти. Осъмваш и замръкваш взрян,
в мечтата своя – някой ближен да ти бъде.

 

А всеки сам е и в очите си – велик,

поете, глупав и белязан с огнен жиг,
сам, нелюбим... Такъв живот ти е присъден.


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??