Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват,
огнени стрели все по-дълбоко раняват,
искрица надежда в очите намира
светъл пламък плахо да се прокрадва...
Огън... Надеждност? Или страх...
Или нежна светлина в далечината,
прогонваща целия мрак,
озаряваща лека усмивка на лицата...
© Тина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
