Огради
Огради от желания,
неизпълними, но близки.
Почти докоснати,
но миражи.
Ходят из мислите ми
и тровят душата ми.
Богатството от спомени
тежи на плещите ми.
Да го похарча?
За да е леко на сърцето ми.
Да го дам на бедните?
За да извися душата си.
Мисли изгубени
бродят по магистралите,
чакат на автостоп
някой да ги закара
в битието ми.
неизпълними, но близки.
Почти докоснати,
но миражи.
Ходят из мислите ми
и тровят душата ми.
Богатството от спомени
тежи на плещите ми.
Да го похарча?
За да е леко на сърцето ми.
Да го дам на бедните?
За да извися душата си.
Мисли изгубени
бродят по магистралите,
чакат на автостоп
някой да ги закара
в битието ми.
© Красимира Петрова All rights reserved.
