Светкавица захапа планината,
забивайки във нея златен зъб.
Разкъса и прогони мрачината,
и приюти се под вековен дъб.
Над тях разпъна цветен шал дъгата,
деня обагри със магичен цвят.
Искряща в капчиците на росата,
превърна в пламък целия ни свят.
И полетяха първите жар-птици,
мелодия понесли на крила.
А после пламналите им зеници
ще пазят дълго огън и дъга…