Feb 4, 2012, 11:15 AM

Огън и цвят

  Poetry » Other
921 0 22

Светкавица захапа планината,
забивайки във нея златен зъб.
Разкъса и прогони мрачината,
и приюти се под вековен дъб.

Над тях разпъна цветен шал дъгата,
деня обагри със магичен цвят.
Искряща в капчиците на росата,
превърна в пламък целия ни свят.

И полетяха първите жар-птици,
мелодия понесли на крила.
А после пламналите им зеници
ще пазят дълго огън и дъга…

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...