Mar 24, 2019, 10:20 AM

Огън за сбогуване

  Poetry » Love
598 14 16

ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ

 

Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи.

 

И, дрипава, тъгата се отдръпне
и спре по устните ми да трепери,
Тръгни подир следата – да ме търсиш
в три клечици – недогорели.

 

До днес със самотата не привикнах.
И всяка болчица преглътнах мълком.
Но утре – ако още те обичам,
ще бъде много хубаво – и дълго.

 

... И Бог за този грях ще ни отлъчи.
Ела да стопля дланите ти ледни.
Поспри до мен край пукащите съчки,
защото огънят ще е последен.

 

В. Й., 24 март 2019, София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...