Огънят на любовта
Денят, в който те срещнах аз,
спря да върви и време и час!
С нежната си усмивка ме дари
и тъжното минало от паметта ми изтри!
Дали случайността присъствието ти
ми подари...
или винаги до мен е трябвало да
бъдеш ти?
Радваш ли се на това... не знам!
Може би за теб е било по-добре
да останеш сам...
Знам само, че животът ми се промени,
когато със сияещия си поглед ме озари!
Хвана ме ти за ръка и
разпали в мен огъня на
любовта!
И вече не може да бъде потушен!
Искам да останеш завинаги до мен!
Не искам от теб да се отделям,
а радостите и скърбите да споделям!
Вече е твое моето сърце!
И ще бъде твое...
докато умре!
© иреМ All rights reserved.
, но виждам че чудесно се справяш с разгадаването на мистериите на сърцето! 
