ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра
пред снежните, огромни планини.
Преминал стръмнините после, знам,
ще ме погълне спящата гора.
Сред гъстите клонаци бродещ сам
духът очаква новата зора.
Стремежът ми към теб е моят път
и чувствам ти си някъде отвъд. ...