Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа )
ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра
пред снежните, огромни планини.
Преминал стръмнините после, знам,
ще ме погълне спящата гора.
Сред гъстите клонаци бродещ сам
духът очаква новата зора.
Стремежът ми към теб е моят път
и чувствам ти си някъде отвъд.
2.
Съдбата ми и лоша и добра
мечтите ми мрачи, и просветлява,
и в горестта, и в радостта остава
една любов - и все за теб горя.
Вълшебната надежда ме закриля
и с твоя лик блажено направляеа.
Аз имам тази неизменна сила
от тебе дъхаща безкрай преслава.
В миражи и в лъжи не съм изгубен,
защото знакът ми е с дял на влюбен.
3
Ссънувах сън как кораб бял отплава
от брегове на изгреви сияйни
и как доплува черен друг с потайни
и хищни мисли, бесни до забрава.
Кошмарът от светкавици и тътен
не ме сломява с пориви случайни
и взорът ми не ще да е помътен,
а с ясен хоризонт, с дъги омайни.
Вълни на лудостта сега кротуват,
над обичта ми бури не бушуват.
4.
Лъчите на звездите всеотдайни
от космоса са поетичен зов.
На снеговете мъртвия покров
със замисли е пошли и нетрайни.
Сбогува се намръщен февруари
с последен северняк в нощта, суров.
Природните закони тук са стари
и зимата изрича послеслов.
Топи се бавно дивата метежност,
кокичета разцъфват с елфска нежност.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
