Ой, ти, вила-самодива
на И.П.
Айде море, да си вила, вила-самодива,
ама си лукава, че измамна и лъжлива!
Пусти момче да си оди, двори да си шета,
язе да ти кажем за Стопанката Ирена!
Вятър ли задуе, слънце ли ожари
камъни и дървья ил’ тучни ливади,
шета си Стопанка горе в Планината,
всички живи твари са и ней децата.
С песни укротява бяс и морна чума,
биле изварява с блага и обична дума
и души превързва, де са наранени.
а пък Рйко и се радва и тъче премени.
Всеки ней послушен, търси кротка дума,
да го топли у шубрак и ширна друма!
Ней не ù минават, пакостите злостни,
дето по нощите вършите, чумосни!
Айде, пущи момък, дома да си иде!
Сили да му пиеш, тебе ти не требе!
Росни го с росица, душа да не дреме!
Змей Горянин иде, булка да те земе!
© Лъки All rights reserved.
