Оказва се, че никак, друже не е лесно
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно,
а всъщност винаги така си ти живял,
понякога те плисва рязко рядка кал,
когато кажеш искрен нещо неуместно.
И се превръща пак в черупка твоят дом,
щом в него се дотътриш наранен и хром.
Душата ти по кучешки лежи на прага.
И ти не си човек, а просто тъжен стих.
И мислиш: — Трудно, но все някак ви простих.
От себе си, глупака как ли да избягам?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
