Океан в слънцето

И зная, че ме няма.

Зная, че не съм -
като сълза от океана -
стопявям се в капка сън.

Соленее ми от хребети недоизразени,
боде ме от надвиснали скали.
От залеза остават силуети чайки украсени,
и той измръзнал на петна вали.

Една вълна отнася ме със себе си,
белег върху слънцето ме очертава.
И мен гори ме, а на него соленее -
както в живота с несъвместимостите става.