Океани

Poetry » Love

476 0 1

Ти си истината зад кулисите,

бира в десет вечерта,

малката стрелка на моя часовник,

ритниците по гръдния кош

отвътре,

когато те видя,

и пулсът, стигащ

120 удара в минута...

Океани сме,

но само ти разбираш

моя прилив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Точно като кардиограма, браво, страхотен стих!

2016-07-04T21:21:28+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0