Окото на бурята
Аз съм окото на бурята.
Там тихо било.
Така ли?
Тогава съм бурята
в твойто око.
Трън във петата,
на елена рогата,
на змията отровата,
на коня подковата.
Още ме искаш?
Дали ще устискаш?
Ще те бода, ще те боля!
Трябва да се укротя?
Едва ли. Я стига!
Погледни! Бурята те настига.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хич да не си посмяла да се укротяваш
Поздрав, Илианка