Окото на фара
Окото на фара будува в нощта.
Светлината е спасителна сила.
Заедно живеят със песента
на вълните. И са закрила.
Той пази жадните за бряг
кораби:в очаквани пристанища.
Той е неизменен буден знак
за щастие, огряло странника...
По нрав е фарът мълчалив.
Но кой ли фар е седнал да говори?
Брегът живее под курсив.
Душата му е зов в простора.
Колко ли живота е спасил –
едва ли помни и пазачът...
Достатъчно е да запомним в стих
окото му всевиждащо в здрача.
© Стойчо Станев All rights reserved.
