Върхът на дървото люлее небето
и целият свят се завърта.
Начева октомври с дъждовни откоси
и серпентините жълти.
Овесва се грозде, наливат се дюли,
капят сладки презрели смокини.
Заминаха птиците, вятърът жули
с резки, дрезгави длани комините.
Върхът на дървото люлее небето
и целият свят се завърта.
Октомври златисто пилее си дните
и ненадейно се свършва в четвъртък.
© Дора All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
