Октомври
Аз искам да ме нарекат Октомври –
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка,
на слънце със флиртуващ силует.
С накацали пернати за почивка,
пред труден път, но пак от тях поет.
Дари ме с плодовете на лозята,
полей ме с техния уханен душ,
че тая кръв родена на земята
в едно ни свързва – никой не е чужд.
Изпълнен си със благост правоверна,
родила се от твърдата земя.
Нека останем, без прашинка в черно,
Октомври – сладост, страст и красота!
© Данаил Таков All rights reserved.
Поздрави!
