Nov 19, 2021, 11:10 PM

Октомври

  Poetry » Love
700 1 5

Ти си моят октомври,

ти си моето топло място,

моето спокойно убежище,

което не искам да напусна.

__________________________________

Срещнах те с причина,

 но и те пуснах безпричинно,

и болката в очите ти,

прониза ме,без да ми личи..

___________________________________

Стоя и се чудя,

луда ли бях така да те загубя?

Всичко се срути точно за няколко минути,точно за няколко секунди..

___________________________________

Загубих те и те върнах,

защото си моето убежище,

защото си моят октомври,

защото те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...