Nov 19, 2021, 11:10 PM

Октомври

  Poetry » Love
704 1 5

Ти си моят октомври,

ти си моето топло място,

моето спокойно убежище,

което не искам да напусна.

__________________________________

Срещнах те с причина,

 но и те пуснах безпричинно,

и болката в очите ти,

прониза ме,без да ми личи..

___________________________________

Стоя и се чудя,

луда ли бях така да те загубя?

Всичко се срути точно за няколко минути,точно за няколко секунди..

___________________________________

Загубих те и те върнах,

защото си моето убежище,

защото си моят октомври,

защото те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...