Nov 19, 2021, 11:10 PM

Октомври

  Poetry » Love
705 1 5

Ти си моят октомври,

ти си моето топло място,

моето спокойно убежище,

което не искам да напусна.

__________________________________

Срещнах те с причина,

 но и те пуснах безпричинно,

и болката в очите ти,

прониза ме,без да ми личи..

___________________________________

Стоя и се чудя,

луда ли бях така да те загубя?

Всичко се срути точно за няколко минути,точно за няколко секунди..

___________________________________

Загубих те и те върнах,

защото си моето убежище,

защото си моят октомври,

защото те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...