Nov 19, 2021, 11:10 PM

Октомври

  Poetry » Love
703 1 5

Ти си моят октомври,

ти си моето топло място,

моето спокойно убежище,

което не искам да напусна.

__________________________________

Срещнах те с причина,

 но и те пуснах безпричинно,

и болката в очите ти,

прониза ме,без да ми личи..

___________________________________

Стоя и се чудя,

луда ли бях така да те загубя?

Всичко се срути точно за няколко минути,точно за няколко секунди..

___________________________________

Загубих те и те върнах,

защото си моето убежище,

защото си моят октомври,

защото те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...