Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица...
А те мечтаят!
Дяволски мечтаят
за шепа жито,
овършано с нежност.
Октомври се усмихна скрито
и се сбогува с всички многоточия.
Закрета бавно и прилежно
към своя край,
превръщайки се в бели непорочия.
Октомври бе съвсем обикновен...
А се чувствам толкова различна.
А не можах да бъда птица...
© Полина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
