Дали ще дойдеш, тиха като птица,
изгубена във нощната мъгла,
потърсила солената частица
от своята избягала мечта.
Дали ще дойдеш, топла и безбрежна,
като от вятъра подгонена вълна.
Окъпана от дъжд, безмълвно нежна,
докосната от слънчева дъга.
Дали в нощта, обсипана с измама
сред ярките звезди ще се явиш
и тихо, без да чакаш ти покана
към мене като орис ще вървиш.
Дали внезапно, като в ранна есен
ще ме покриеш с галещи лъчи.
Дали дъхът ти, топъл като песен
ще ме докосва с пролетни мечти.
Дали ще дойдеш с утрото лазурно,
събудена от приказна роса.
Дали със капки от морето бурно
ти ще измиеш моята тъга.
Дали ще дойдеш, аз не зная.
Дали за миг поне до мен ще спреш.
Но и в съня ще чакам, докато накрая
угасне в мене огънят горещ.
1996
© Георги All rights reserved.
Всеки прочел се преди 19г ще се скрие под масата.