Nov 7, 2012, 10:15 PM

Олово 

  Poetry
456 0 3

 

ОЛОВО

 

Аз знам,

косата ми ще стане сребърна

– един ден – той не е далеч – ще стане –

и всяка сутрин ще се чупи гребена

във гъстото везмо на филиграна.

 

Но днес косата ми е просто сива,

а сивото е някак по-сурово.

Не казвайте, че сиво ми отива –

косата ми сега е от олово.

 

Оловни – устните, довчера топли,

езикът – от олово.

И клепачите...

С такъв език и песните са вопли,

усмивката с такива устни – плач е.

 

Дали тежат пътеките изминати,

дали са дните ми като олово,

или превивам рамо под годините,

или тежи излъганото слово?

 

Не знам!

Но късно вечер в тъмнината,

в безсънните си мисли беззащитен,

се моля някак си да продължа нататък

с това олово тежко на плещите си.

 

И знам – косата ми ще стане сребърна,

усмивката, клепачите – ще станат!

И нека сутрин да се чупи гребена

сред гъстото везмо на филиграна.

 

Душата също сребърна ще свети –

ефирна, филигранна, чиста, нова,

ще се целуват с нея ветровете...

 

Но днес е сива.

И тежи като олово.

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • оловната тежест на плещите

    за някои хора е още от рождението и наистина може би само смъртта я смъква.

    но именно тази тежест спомага за устойчивостта и лекотата на битието
    предразполага и към мъдрост
    и дори абсурдно да звучи- оптимизъм
  • А дали и мъдростта не е оловна,прди да се превърне в сребро?!
    Поклон, Маестро!
  • !!!
Random works
: ??:??