Олтарна
Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи,
с безсъници и скитане в зори -
и нека той в ръцете ти да лумне,
и в устните ти да се разгори.
Преди да те намеря като извор
или да те поискам ожаднял...
Преди да те усетя много близо,
тъй както дъх рисува над кристал...
Ще сторя от очите си корито
и ти във тях възлей се на вълни,
а после ще те пия ненаситно
през нощите и всичките си дни.
Преди да те открия, че си вечна
и в тленното не свършват лъч и зов.
Преди за нас посоката далечна
да бъде вяра, смисъл и покров.
Фитил ли съм - бъди ми ти пожарна!
Корито ли съм - буйна да си в мен!
В един завет поискай ме, олтарна!
От огън и вода пресътворен!
(Сбъдната вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
