Влюбваха се в мен девици -

чудни, стройни хубавици,

нямах мира и за час,

криех се от всички аз.

Сега съм влюбен в две жени

и се чудя до зори

коя от тях да избера,

дали пък няма да сгреша?

Едната - казва се Мария,

сякаш стори ми магия,

с черни къдрави коси,

с дръзки пламенни очи.

Другата нарича се Елица,

бяла и сияйна кат' звездица,

очите сини ме вълнуват,

в душата огньове бушуват.

Приятелки са те добри,

но любовта ми ще ги раздели:

ако избера Мария,

трябва от Елица да се крия.

Ако пък Елица избера,

тя е кротка по душа,

весела и работлива,

винаги е тя щастлива.

Мария дръзка и опасна,

непредсказуема, неясна,

Елица тихичка и кротка

се умилква като котка.

Двете май че ги обичам,

на двете във любов се вричам,

въртя се в омагьосан кръг

и не зная истинския път.