Oct 24, 2004, 11:48 AM

Омраза

  Poetry
1.9K 0 4

Омраза!

Сега демоните в мен

крещят за мъст!

Сега дяволът ме

вика в  ада!

Сега смъртта говори

тихо за убийство!

И всичко в мен крещи

МРАЗИ!

Защото справедливост няма!

Едни обичани, други отричани.

Мрази! Защото злото ще е господар!

Сега си никой. Последно със злото ти ще си едно,

макар пак да не си обичан,
        да плачеш и да си отричан,

ще бъдеш някой, там, тогава!!!


Мигличка (запазени права®§)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мигличката All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...