Омраза

Poetry » Other

782 0 0

Някъде в моя свят

бях изгубена в моите думи,

някъде в моя свят

без частица от тебе.

Едно чудовище вирее

над сивото бунище,

едно чудовище вирее,

за да не изхвърляш себе си отново.

Остана само мръсотия,

ненужни боклуци,

несправедливостта стана безумие,

бeли човеци.

В света без водач на маймуни

ще потрошат и потрошеното дори,

без водач на маймуни

ще унищожат и себе си, уви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0