Омраза
Омраза
Омраза и завист
Витае сред тях.
Как да съм сляра ?
Това ще е грях!
Всяка желае на другата эло,
Дори и не мисли эа малко добро.
С думи кат с нокти,
С мисли стрели
Раняват дълбоко-
Дано да боли.
И после с усмивка
Доволна от мъст,
В гърдите се бият-
Покаэват се с пръст.
Сърцето им праэно,
Ръцете им леви,
Очите блуждаят-
Нали са все деви!
Чак вечер със скорост
Яхват метлата-
С жлъч да си пълнят
В къщи душата!
Че там им е мрачно,
Че там им е скучно.
Те бога ругаят
И правят го эвучно !!!
Пак сутрин сърдити
Тръгват на път-
Живота е гаден
И крив е светът!!!
© Евгения Вакарелска All rights reserved.
