Nov 11, 2022, 10:08 AM

Онази малка планета

  Poetry » Love
1.4K 3 3

 

Знам! Знам, че  някъде има 

малка планета с твоето име. 

И макар за очите незрима, 

за нея разказват ми всяка вечер звездите.  

 

Взирам се! Взирам се често 

в кристалния блясък на всяка сълза, 

където откривам я толкова лесно,  

щом прегърне ме нежно съня.  

 

Мислите мои натам все се реят 

и препуска сърцето ми в звезден галоп. 

Знам, всеки миг ще пътувам към нея- 

планетата малка, с име Любов! 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова- Яни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...